Денят на будителите
Отец Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Любен Каравелов, Вазов… няма да изброяваме целия Пантеон от образи на възрожденци за да кажем, че има имена в българската история с които всеки българин се гордее. И не само от историята – и днес има хора, които ние с гордост наричаме будители.
Най-често хората задават въпроса: Защо са ни в това технологично време будители? На такива хора отговаряме по следния начин. Преди сто години, през 1922г, по решение на Министерския съвет денят 1 ноември е решено тържествено да се чества като Ден на будителите. И в приетия документ Министърът на просвещението казва, че този ден е обърнат към младите хора. Защо? Защото по това време все още са живи мнозина от опълченците на Шипка, живи са участниците в Освободителната борба. Предполага се, че само младите по онова време хора не знаят какви са били идеалите на българското Възраждане и защо е важно да пазим тези идеали, този дух.
Днес нещата са различни. Светът е различен, България е различна, хората мислят по друг начин. Но ние винаги ще имаме нужда от будна съвест, от дух и думи които да ни водят напред. Всеки народ има своите светци. Ние наричаме нашите „будители“, защото най-много имаме нужда от будна съвест и силен дух.
Този ден, 1 ноември, не се чества с манифестации и гръмки музикални звуци. Ние просто се покланяме и оставяме цветя пред паметниците на нашите будители.
Бихме нарекли този ден не празник, а ден за размисъл. Можете да запалите една свещ в храма или просто да замълчите и да се опитате да усетите духа на българското Възраждане. Дух, който все още ни е много необходим.
Честит празник, братя българи. И да живее България!