ПП АБВ предлага България да се обърне към „Фронтекс“ за материална помощ и човешки ресурси за посрещане на вълните от бежанци от Афганистан
ПП АБВ предлага България да се обърне към европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“ за материална помощ и човешки ресурси за посрещане на евентуалните вълни от бежанци от Афганистан.
Това съобщи пред медиите доц. Георги Кючуков, член на ИБ на партията. Той посочи пакет от незабавни марки, които да се предприемат в контекста на очакваните нови бежански и на факта, че България е фронтова държава в този смисъл.
Доц. Кючуков е категоричен за необходимостта от спешно ремонтиране и преглед на загражденията на границата с Турция, както и за спешни разговори и решаване на проблема за наблюдение и защита на нашата граница със Северна Македония. Необходимо също е постоянният представител на България към ЮНЕСКО да инициира разговор със СЗО, който да доведе до мерки за запазване на световното културно наследство, както и нашите представители в ООН и в различните сдружения за правата на човека да инициират и да проведат натиск върху бъдещото правителство в Афганистан срещу издевателствата върху жени, върху религиозни и национални малцинства.
Доц. Кючуков коментира, че завладяването на Афганистан от талибаните е поредното доказателство за невъзможността за износ на демокрация чрез намеса във вътрешните рабите на други държави и очерта особеностите на тази територия.
„Този акт е поредното доказателство за невъзможността за износ на демокрация чрез намеса във вътрешните рабите на други държави дори и с най-благородни цели. Този акт показва още нещо – пълно непознаване на ситуацията в дадената страна, в случая Афганистан, от хората, които искаха да променят начина на управление в тази държава. Афганистан е държава, но афганистански народ няма. Там има 20 племена, от които трите са големи – пущуни в южната част и таджики и хазари в северната част. До нахлуването на Съветския съюз в Афганистан, пущуните са владеели цялата власт. След идването на съветските войски, властта минава в таджиките и хазарите. Тогава се създава движението „талибан“. Малко след изтеглянето на съветските войски като реванш с оглед на поемане на властовите лостове от страна на пощуните“.
Доц. Кючуков припомни, че през 1996 година талибаните са взели властта и са се отличили с нечувани зверства и а посегнали и на световното културно наследство.
„След атентатите в световния търговски център, американските войски влязоха в Афганистан и наложиха едно свое правителство. През това време бяха инвестирани около два трилиона долара, от които половината отидоха за обучение на афганистанската армия. Тази армия от триста хиляди човека беше съкрушена или по-скоро не се и опита да се противопостави на 75 хиляди талибани и те за една седмица завладяха практически цялата страна. Причините са сигурно много. Говори се за корупция, за неплащане на заплати, за проникване на ислямски фундаменталисти в армията“.
Доц. Кючуков припомни също, че веднага след взимането на властта, са ликвидирани около 1500 човека, които са сътрудничели с войските на НАТО, с представители на ЕС и основно с войските на САЩ, което е довело до масово бягство на хора през границите.
„Бежанският поток се насочва към бившите съветски републики, но и през Иран към Турция. Известно е, е Ердоган построи тристакилометрова бетонна стена на границата с Иран, но в момента има индикации, че той ще пропусне потока към европейките страни. Тоест, това е пряка заплаха към нашата южна граница и към Гърция. Вторият факт, който е, според нас, рисков за България, това е, че държавите Косово, Албания и Северна Македония официално заявиха, че ще приемат бежанци от Афганистан. Формулировката беше „тези, които са сътрудничили на западните сили“, но според нас няма никакъв начин, по който да бъдат отличени сътрудниците на западните сили и някои звена с крайно ислямистка идеология“.
Доц. Кючуков подчерта, че съществува реална заплаха да се възстанови отново поругаването на историческите паметници.
Председателят на ПП АБВ Румен Петков коментира, че след взимането на властта в Афганистан от страна на талибаните, Европа трябва да съумее да организира себе си, за да се предпази. Той настоя министърът на вътрешните работи да инициира спешно заседание на съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, предвид географската позиция на нашата държава и подчерта, че въпросът далеч не засяга само границите на България.
„Настояването „Фронтекс“ да се ангажира, трябва да бъде част от европейската политика за гарантиране на сигурността на ЕС. Ние нямаме ресурса човешкия и техническия потенциал да посрещнем такъв удар. А по определени анализи, става дума за дни. Нали виждаме, че социалните системи не издържат, ако господин Ердоган просто насочи потока, потокът ще дойде тук. Фронтекс и Европейската комисия трябва да поемат своите ангажименти“.
Петков е категоричен, че директорът на Агенция „Разузнаване“ трябва незабавно да настоява за среща на върха на разузнавателната общност в ЕС и там да бъдат разгледани всички информационно-аналитични натрупвания, които има в европейските разузнавателни служби, за да може да се направи оценка на риска и да се очертае перспективата. Той подчерта, че тази ситуация показа, че ЕС и НАТО са абсолютно неподготвени и неефективни.
„На тази среща на върха на разузнавателните служби трябва да бъде оценен ефекта върху Казахстан, Узбекистан, страни от бившия Съветски съюз. САЩ се изтеглиха, водени от мотото „Щом ние няма да контролираме процеса, никой няма да го контролира“. Само че 2015 година САЩ ни осигуриха гости по линията на „Арабската пролет“, сега се изтеглиха от Афганистан, САЩ и НАТО не можаха да оценят какво ще се случи. Тук въпросът за производството и разпространението на наркотици досега е бил контролиран от САЩ, сега кой ще го контролира? И как ще гарантираме, че на територията на Европа няма да влизат големи количества наркотици? Как ще гарантираме, че няма да влязат покрай бежанците на територията на Европа терористични клетки. Европа трябва да съумее да организира себе си, за да се предпази“.
Петков настоя за анализ – какво се е случило след „Арабската пролет“.
„Настояваме държавите-членки на ЕС да направят оценка за състоянието на генофонда на Европа, без да се противопоставяме нито на вероизповедания, нито на националност“.