Пушката пукна!
Не се знае как щеше да изглежда България днес, ако не беше онзи чутовен изстрел на 20 април 1876 г. По всяка вероятност щяхме да стоим в заспалите прегръдки на Ориента, но не на онзи Ориент, който доставя подправки и индиго, а на другия, който носи нищета и безпросветност. И затова трябва всички деца, които завършват първи клас, да минат задължително по онова каменно, гърбаво мостче, където е прозвучал за първи път изстрелът срещу Османската империя. Казваме в първи клас, но ако имат умни и съзнателни родители, ще го направят още когато децата са на пет години, когато вече могат да разберат и запомнят техните разкази.
Днес тези събития са национални легенди, но нека да се опитаме да си представим как са изглеждали тогава. По това време, в което хората страхливо и боязливо са надничали от чардака, скрити зад зидовете на оградата. Трудно е да захвърлиш всичко, за да се изправиш с една пушка, която ту стреля, ту не стреля срещу топовете от круповска стомана. Трудно е да загърбиш всичко, което си събрал, след десетилетия тежък труд и да го обречеш на огъня на поробителя. Трудно е, почти невъзможно е за мисълта на днешния спокоен и свободен българин. Но, трябва да се опитаме да си го представим, поне като отидем в този велик град Копривщица и се опитаме да разкажем неговата история на нашите деца. Ако го направим, ще усетим как заедно с мравките, които ни полазват от мисълта за съдбовната трагедия на онези млади български юнаци, в душите ни ще се отвори място за едно силно чувство на гордост. Гордост, че сме родени в свободна страна и сме потомци на смели хора.
Пушката пукна, братя българи! Не го забравяйте и не позволявайте на следващото поколение да го забрави.