В КУЛТУРЕН САЛОН АБВ бе представена книгата на президента Георги Първанов „Пътуване към паметта. Разкази за политиката“
В рамките на КУЛТУРЕН САЛОН АБВ бе представена книгата на президента Георги Първанов „Пътуване към паметта. Разкази за политиката“. В изданието той пресъздава събития и анализира процеси от съвременната история на страната.
Георги Първанов: Аз държа на тезата си, че президентът е силен не със своите правомощия, а със своето влияние, със своя авторитет, и тук са неговите лостове и възможности за въздействие.
„Сигурно на моменти съм писал субективно. И това вероятно не е само инстинктивен, емоционален отговор на стотиците хули и несправедливи писания по мой адрес. Мисля си обаче, че имам предимство пред опонентите – с многобройните документи, които само частично съм обработил“.
„Има много неща, които могат да обяснят защо един човек, който е бил в политиката, посяга към перото. Някой трябва от време на време да се обажда, за да изчиствам изтляващата историческа памет“.
„Аз държа на тезата си, че президентът е силен не със своите правомощия, а със своето влияние, със своя авторитет, и тук са неговите лостове и възможности за въздействие. Стремял съм се през годините да го докажа, стремял съм се да бъда необходимия социален коректив, затова имам своите 30-ина случая на вето по време на двата мандата, когато това се налага. Защото се налага да наложиш вето и заради противоконституционност, но и заради това депутатите да вършат по-качествено своята работа“.
Проф. Валери Стефанов:
„Срещата с миналото, стъпването по жаравата на миналото носи емоции. Тази книга е раздвоена между страстта на историка Георги Първанов и документите, с които той борави. В същото време, има едно пристрастие една самопреценка по отношение на това как стоя аз в миналото, какво съм направил, обръщайки се към паметта“.
Румен Петков, председател на ПП АБВ:
„Атмосферата в периода 2002-2012 година се отличава с няколко неща, които си струва да бъдат казани – спокойствие, в т. ч институционално спокойствие, увереност от страна на бизнеса, че това е неговата държава, сигурност. И това се дължи на диалог, активни разговори, които са били подчинени на едно – на интереса на обществото и държавата. Като граждани, би трябвало да се връщаме към тази атмосфера, ако искаме да гледаме и да търсим бъдещето“.
