Въздушен Шенген – голямата лъжа на правителството или трохи под масата
От няколко дни отвсякъде сме заливани от гръмки изказвания и ентусиазъм по повод приемането ни в Шенгенското пространство по въздух и море. Управляващите се надпреварват да изтъкват заслугите си за този „исторически успех“, който щял да допринесе изключителна много за икономически подем на България. Единствено в изказването на външжния министър г-жа Габриел се долавя известна доза сдържаност: „В дипломацията се казва, че добър компромис е този, в който и двете страни не са доволни изцяло. Вярвам, че преговори водени от защита на националния интерес, не можеха да имат различен резултат.“ Освен съмнителната точност на цитата, това послание съдържа признанието, че България не съумя да постигна целите си.
Какво следва от този акт? Приемането ни в Шенгенското пространство по въздух неминуемо ще е от полза на тези, които използват въздушен транспорт. Това са основно 2 категории хора. Едните пътуват в рамките на ЕС с цел бизнес или туризъм. Втората група са тези, които пътуват с цел източване на социалните фондове на по-богатите страни, просия или практикуване на най-древната професия. Не очаквам последните да допринесат за подобряване имиджа на страната ни и да потенцират влизането ни пълноправно в Шенгенското пространство. Положителен ефект може да се очаква в областта на туризма – гражданите на ЕС, както и притежателите на Шенгенска виза от която и да е страна ще влизат без паспортна проверка у нас. И с това като че ли се изчерпват всички положителни моменти.
Известно е, че България и Румъния отдавна са изпълнили всички критерии за пълноправното ни членство. Това се потвърждава от всички документи и решения на Европейската комисия Европейския парламент и другите органи на ЕС. Въпреки това, взетото решение е най-малкото унизително за двете страни. Това не допринася с нищо за икономически подем, опашките по границите и дискриминацията спрямо нашите превозвачи остава. Представители на най-голямата организация на товарни превозвачи в Западна Румъния смятат, че споразумението за частично приемане в Шенген за морския и въздушен транспорт на страната е само ход с цел измама и призовават румънското правителство да ускори действията си за присъединяване и по суша през 2024 г. До публикуването на официалните документи не става ясно дали ще имаме пълен достъп до Шенгенската информационна система (ние и досега имаме такъв, макар и в органичен мащаб), ще можем ли да издаваме Шенгенски визи и т.н.
Според ЕК Съветът на ЕС се очаква да приеме решение за отпадане на проверките по сухопътните граници „в разумен срок“. Очевидно разумът не винаги се използва пълноценно и не е ясно кога той отново ще бъде на дневен ред в някои страни от ЕС по отношение на България и Румъния.
Съгласен съм, че приемането ни в Шенгенското пространство, макар и частично, е по-добро постижение отколкото ново отхвърляне на кандидатурата ни. Правят впечатление два аспекта от изказването на австрийския вътрешен министър Герхард Карнер. „Въздушният Шенген ще бъде въведен, когато необходимите условия са изпълнени и твърдо установени. Това означава, че разполагането на военни по външните граници на ЕС ще бъде значително увеличено, особено в България, в Турция, но също в Румъния и Сърбия, а сухопътните граници ще продължат да се контролират, особено между Румъния и България. И тези две държави трябва да приемат бежанци, особено от Афганистан и Сирия – това са ясните условия и позицията, по която се договорихме, включително трите държави. Комисията и председателството трябва да работят въз основа на тази позиция, която е от първостепенна важност за предпоставките за Въздушния Шенген „, На първо място това се отнася до искането за строг контрол на границата между България и Румъния. Това зачертава прокламираните усилия за облекчаване на граничния контрол между нашите две страни и Гърция.
Много коментари предизвиква искането за приемане на мигранти, по-специално от Сирия и Афганистан. Странно звучи декларацията на правителството че „…Противно на разпространената дезинформация през последните дни, България не приема допълнителни условия, свързани с бежанци от Сирия и Афганистан. България поема ангажимент да работи съвместно с Австрия и Румъния за ограничаване на вторичните движения в изпълнение на европейското законодателство“. Истинността на това заявление се поставя под въпрос от много места. Вестник Куриер от Австрия публикува трите изисквания на Виена, които според изданието са залегнали в договорен от трите страни правно обвързващ документ:
Те са формулирани по следния начин:
-увеличаване на присъствието на „Фронтекс“ в България и Румъния
-повече средства от Европейската комисия за стабилна защита на външните граници
– засилване на контрола по сухоземните граници и приемане на търсещи убежище в Австрия, особено от Афганистан и Сирия от България и Румъния.
Първите две условия са от определена полза за целия ЕС. Тревожно за нас е третото условие. Според Дъблинския регламент ние и сега сме длъжни да приемаме мигранти. Не става ясно защо сега се поставя това условие от страна на Австрия предвид факта, че през 2024 г. предстои преразглеждане на Дъблинския регламент.
Какво би трябвало да направи нашата страна за да получим това, което сме заслужили, а не трохи под масата. На първо място трябва да се работи активно в областта на дипломацията. Стара истина е, че България присъства, но не участва в ЕС. Би трябвало нашите две страни да предприемат съгласувани действия за отпор на дискриминационните действия на Австрия с блокиране на важни за Виена назначения в различните органи на ЕС и НАТО (Румъния вече даде пример как може това да се случи).
В резюме: можем да сме недоволни от фарфаронството и самохвалството на нашето правителство, от арогантността на австрийците, но не и от факта, че получаваме облекченията за пътуване по въздух и вода и не от липсата на подкрепа от евроинституциите.