С кръгла маса „Образованието и културата – основни стълбове на българската духовна сила“ Гражданската организация на АБВ постави началото на поредица дискусионни срещи, посветени на българската просвета и национална идентичност
С кръгла маса на тема „Образованието и културата – основни стълбове на българската духовна сила“ Гражданската организация на ПП АБВ, оглавена от проф. Любомир Халачев, постави началото на поредица от бъдещи дискусионни срещи, посветени на българската просвета и национална идентичност, в контекста на днешната реалност. Участниците в събитието – изтъкнати български интелектуалци, общественици, представители на научните и културни среди – се обединиха около тезата, че в последните няколко десетилетия текат процеси на подмяна на изконните български ценности и традиции – засилваща се културна инвазия от страна на неназовани и неясни субекти, представени под формата на НПО, на глашатаи на чужди традиции и вяра. Лесносмилаемата субкултура постепенно измества фокуса на възпитанието на младите хора от морала и ценностите и ги насочва към идеи и стремежи не само чужди, но дори и открито враждебни на нашия български, православен, славянски мироглед.
Проф. Любомир Халачев отбеляза политиката в настоящето, насочена към реални вече процеси на уеднаквяване в рамките на Европейския съюз – контрол върху медиите и социалните мрежи зад маската на политкоректност, контрол върху личностните различия, оттам и контрол върху гражданските позиции и мисленето. Така наречената иначе либерална политика поставя в изолация критично мислещата част от обществото и подменя вековния български идеал, каза още проф. Халачев и отбеляза медийния вакуум за задълбочени дискусии за културата и оценката й днес и същевременно – посегателството върху богатството на българския език, съчетано с отсъствието от дневния ред на въпроси, като литература, изобразително изкуство, кино, театър и т.н.
Издателят Иван Гранитски отбеляза задълбочаващото се опростачване в широк мащаб, като фундамент на всички кризи, в т.ч. и политическата криза. Той подчерта заплахата към българската национална идентичност и чистотата на българския език и бе категоричен, че опазването на българския е част от националната сигурност.
„Особено плашещ е бруталният опит, който става пред очите ни, да се промени естетическата йерархия на ценностите – той се засили, когато България влезе в Европейския съюз и брюкселските чиновници започнаха да ни налагат един дневен ред, който предполага знаков отказ от националната идентичност“.
Гранитски отбеляза подмяната на авторитетите и събитията и в учебниците по литература, и в учебниците по история. А подобни влияния се налагат особено успешно през т.нар. неправителствени организации с огромни мащаби на влияние. Той добави, че днес подобни са процесите и тенденцията в изобразителното и други изкуства.
Проф. Искра Баева подчерта дефицитът на различни мнения, на различни гледни точки в българското общество и тази тенденция се поддържа настоятелно от авторитетните медии. Тя добави, че дори в студия, обявени като дискусионни, подбраните участници поддържат сходни (политически коректни) становища. С навлизането на интернет форматите и изкуствения интелект, изчезва и способността у обществото за критична оценка за събития и личности, за способност за отделяне на истината от неистината.
Петър Волгин акцентира върху засилващия се натиск върху медиите, под диктат на ЕС и САЩ, където в момента се формира своеобразен европейски СЕМ за популяризиране на обща медийна политика и налагане на гледна точка.
„Ние навлизаме бавно, но сигурно, в един нов евроавторитаризъм, където непрекъснато се отнемат възможности за различно мислене. Много изявени български граждани, които винаги са били икони на либерализма, излизат и открито казват, че не може да има две гледни точки, че ако ти си привърженик на нещо различно, ти не си независим човек, а си рупор на пропагандата, може би платен, а може би достатъчно глупав, за да обслужваш тази пропаганда. Това са опасни тенденции, които безкрайно ни отдалечават от свободата. Ние сме в свят, където е атакувана свободата“.
Ивайло Мирчев, художник: „Като се смесят боите безразборно, се получава кал“. Съвременното изкуство е изкуство на грантовете, на големите пари, където политиката играе огромна роля, получава се капиталистически реализъм, коментира творецът и припомни анекдота, в който се казва – „да правиш изкуство, което възпалява властта в достъпна за нея форма“. Изкуството днес е пропагандно, изкуство на афиша, за да пропагандира точно определени посоки и нищо повече.
Д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър отбеляза тенденцията на заличаване на личността в широк смисъл и в резултат на това да се получи подчинена маса от хора, без критична мисъл. Първите успехи за тези стремежи са налице и те минават през образованието където действат НПО-та – инструменти за прокарване на всевъзможни идеи, срещу които не можем да противостоим. Д-р Гълъбова, основавайки се на професионалната си практика, отбеляза драматичното състояние на училищното образование и липсата на градивни занимания, на стремеж към знания и четмо у младежите.
Президентът Георги Първанов отбеляза необходимостта от търсене на обществен ефект, който да обърне тенденцията на посредственост във всички области на битието, включително и изкуството.
Първанов подчерта липсата на лидерство и дефицита на лидери, вкл. в европейски план, както и липсата на аналитично мислене. Той коментира опитите за подмяна на историята, историческите факти и техния прочит и даде пример с историята на следосвобожденска България. За този период се прави специфичен едностранен прочит, единствено от негативна страна, без оценка на положителни събития. Георги Първанов призова за обективен прочит на събитията и те да бъдат поднесени коректно, без спестяване на ключова фактология.
Румен Петков отбеляза тенденцията в медиите днес – словото да не е послание, а шум. Това целенасочено измества фокуса на внимание, посочи той и подчерта духовния и морален срив в обществото – тенденция, особено засилена в последните три десетилетия. Петков коментира също подмяната на стойности днес, което води до липса на чувство за принадлежност. Важността за дефицита днес на духовност, за загубата на ценности и традиции и грубата замяна със субкултурни течения трябва да бъде подчертана от несъмнени морални и интелектуални авторитети, каза още Петков.
Акад. Васил Сгурев отбеляза геополитическите събития, отражението им върху различните житейски сфери и подчерта непосредствената опасност за България при директно включване като страна във военния конфликт в Украйна. Той даде пример със събитията преди Втората световна война и „лесното“ включване на България в нея и призова за стремеж към сдържаност и внимателно вземане на решения от страна на българското правителство.